Всичко за парите

Парите идват от централната банка на всяка държава. Парите се създават там и са точно толкова, колкото стоки и услуги могат да се купят в една страна. Дори и да са в твоя джоб, парите не са твои, те са на централната банка. Ти ги притежаваш в момента, докато не ги дадеш за нещо.
Парите измерват стойността на стоките и услугите, които се предлагат на пазара. Те са универсални и всички ги приемат в замяна на вещи и услуги. Ако утре парите се заменят с жетони или билети - всичко ще остане същото стоките ще се продават срещу жетони, вместо пари.
В миналото търговията се е извършвала чрез бартер. Например: Аз имам яйца от кокошки, а Ти имаш мляко от крави. Договаряме се за съответните количества и сделката приключва.
Парите улесняват процеса, защото премахват необходимостта от директна размяна и запазват стойността си.
Получените пари няма да се развалят, нито ще изчезнат.
Изкарването на пари е когато даваш собственото си време или усилия за определена сума пари насреща. За да изкарваш пари, трябва да намериш някой, който иска да ти плати за да направиш нещо за него.
Изкарването и печеленето на пари са две различни неща.
Печалбата идва когато си купил нещо, а след това си го продал по-скъпо. За разлика от изкарването на пари, печалбата не е гарантирана. Възможно е да купиш нещо, но след това да не успееш да го продадеш за повече пари.
Хората, които печелят пари имат непостоянни доходи, а хората, които изкарват пари имат еднакви и предвидими доходи.
Цената изразява моментното търсене за дадена стока. Цените винаги се определят от купувачите. Те са толкова високи, колкото хората са склонни да платят за вещите.
В света всяка стока или услуга има цена. Повишаването на една цена винаги води до повишаване на свързаните с нея цени.
Например повишаването на цената на какаото води до повишаване на цената на шоколада и тортите.
Ценовият балон е явление, при което много хора едновременно искат да купят някаква стока, за която предлагането е съвсем малко. За да се счита за балон, цената трябва да е многократно по-голяма от разходите за производство на стоката. Добър пример е iPhone, където цената в магазина е около 15 пъти по-висока от цената в завода.

Ценови балон се надува, когато настъпи истерия или масово търсене на нещо. Ценовите балони спадат плавно, когато има много производители.
Ценовите балони се пукат, когато производителя е само един.
Цените на стоките могат да бъдат ниски или високи, според поведението на купувачите.
За да си отговориш на този въпрос помисли:

Искаш ли да си част от еуфорията?
Искаш ли да имаш малко неща, но веднага?
Ще те направи ли щастлив?

Ако не си сигурен в тези въпроси, значи можеш да откриеш и по-ниска цена за същото нещо.
Цената на стоките се определя от купувачите – ако хората са склонни да платят много, цената ще остане висока.

Ако искаш да платиш по-евтино, изчакай да мине еуфорията или потърся стоката от друга държава, където тя вече е била представена.

Традиционно стоките поскъпват около Коледа и поевтиняват след това. Ако си купиш ски през лятото ще платиш наполовина. Ако си вземеш колело през зимата – също. Така ще избегнеш т.нар. спекулативни цени, които се покачват, защото се очаква стоките да бъдат търсени в определено време.
В съвременният свят най-скъпото нещо е информацията. Най-големият капитал, който имаш са знанията ти. Ако имаш знания – може да имаш пари. Ако не знаеш нищо - никога няма да имаш пари.
Парите дават измерима величина на възможностите ти. Ако имаш пари значи имаш всяка стока, която можеш да платиш с тях. Харченето на пари има психологически ефект, защото ти носи награда с нещо в замяна и то веднага.

Ходенето на фитнес има подобен ефект, но поради това, че наградата идва след един месец, усещането не е толкова приятно. Ако шоколадът имаше хубав вкус чак след един ден, никой нямаше да го яде.
Парите са част от идентичността на всяка държава.
Собствените пари дават възможност за развиване на независима икономика. Ако една държава използва паричните знаци на друга държава, тогава тя не би имала контрол върху търговията, вноса и износа.
Кредитната карта е заредена с пари, които ти не притежаваш. Когато ги похарчиш, трябва да платиш лихва, за сумата, която ти е дадена назаем. Всички знаем, че харченето на малки суми е бързо, лесно и без много колебание. А връщането е бавно, постепенно и разточително във времето.
Лихвата на кредитната карта е най-висока измжеду всички банкови услуги. Приходите на големите банките от лихви по кредитни карти са близо 40% от всички приходи на банката като цяло. Това означава, за всяка покупка от 100 лева ще платиш още 50 лева на банката. Ако ти беше банка щеше ли да откажеш такава възможност?
Банковите карти се издават от картови институции. Тъй като банките по света са много, няма как всяка банка да се свърже с всички магазини, за да обработва продажбите им. Картовата институция следи в кой магазин си пазарувал и казва на твоята банка да преведе твоите пари на съответния магазин.
Парите позволяват да имаш повече възможности. Предизвикателствата в живота никога не свършват, затова и парите винаги недостигат за нещо. Колкото и вещи да натрупаш, винаги ще има още, които можеш да купиш. Не забравяй, че ако на теб не ти достигат пари за яхта, някой може да не му достигат за храна.
Всички пари в държавата са на държавата. Ценното в парите всъщност е тяхната покупателна сила. Ако държавата води правилна политика, покупателната сила на парите ще расте и ти ще си все по-богат. В обратниият случай парите ще могат да купят все по-малко.
Възможно е дори парите в джобът ти да станат само хартийки. Това явление е свързано с понятието инфлация – намаляване на покупателната сила на парите.
Тъй-като стойността на парите се определя от държавата – то и парите са нейни.
Поговорката Бели пари за черни дни иска да ти напомни, че трябва да спестяваш. Дори и добре да живееш, редно е да отделяш част от спечеленото на сигурно място. Възможно е някой ден спестените пари да ти потрябват.
Когато си в затруднение, твоите собствени пари остават най-добрият източник на спасение.
Парите имат изградена система, която трудно може да бъде променена. На върха на парите стои централната банка. Централната банка е институцията, която решава всичко за парите и тя определя правилата за всяка отделна валута.
Хората, които са изрисувани на банкнотите са постигнали успехи, които са много над парите.
В миналото тези хора са прокарали пътя, по който ти сега вървиш. Те са били там, където си ти сега, но не са имали пари. Парите в джоба ти нямаше да съществуват, ако хората от бакнотите не бяха създали всичко, което днес имаш наготово.
На банкнотите никога няма да се появи Уорън Бъфет или Карлос Слим, защото техните успехи са базирани на парите.
Бърз кредит е заем от финансова къща, който се отпуска при опростени правила и съкратено време. Бързият кредит е подходящ за хора, които имат лоша банкова история.
Има съществени разлики между банковият и бързият кредит. Лихвата при бързият кредит е многократно по-висока до 300% вместо обичайните 15%. Изискват се повече поръчители – до десет вместо един или нито един. При всяко отклонение от изплащането на кредита се дължат наказателни такси, които могат да са по-високи от месечната лихва. При отпускането на бърз кредит е възможно да бъдеш посетен от инспектор в твоят дом.
При невръщане на кредита последиците за теб са много по-лоши отколкото при банка.
Кредит срещу лична карта е бърз кредит. Отпуска се от финансови къщи и е с многократно по-неизгодни условия от всеки обичаен банков кредит. Кредитите срещу лична карта изглеждат привидно лесни и удобни, но предизвикват повече вреди и загуби, отколкото помощ и подкрепа.
Кредит с поръчител е заем, при който трябва да гарантираш връщането на парите заедно с още един твой близък човек. Може да е твой роднина или приятел – някой, който ще поеме вноските, ако ти спреш да плащаш. Поръчителят е абсолютно задължен да върне твоят заем, ако ти не се справяш.
Когато ставаш поръчител на твои близък, добре е да провериш лично дали той може да върне парите, които е взел. В противен случай ти ще трябва да платиш неговият заем без да имаш никакво право на отказ.
Обикновено поръчител се изисква за бърз кредит или банков кредит, който няма никакво обезщетение. Ако банката изисква поръчител за някакъв заем, значи кредитният риск е твърде голям.
Финансова пирамида е една от най-старите схеми за печелене на пари. Основава се на авторитетен или обаятелен водач, който убеждава отделни хора да участват в инвестиционна програма. За да спечели пари, всеки участник да доведе няколко нови участника. Печалбите за старите участници идват от парите, които новодошлите плащат.
Парите не се инвестират в нищо и реално не се произвежда никакъв продкут. Пирамидата съществува дотогава, докато има нови участници, които да инвестират.
Въпреки, че пирамидите са добре известни, постоянно се създават нови имена и различни хора се подвеждат и губят парите си.
Заложна къща е финансова инсититуция, която дава пари назаем срещу определена вещ. Обикновено това са коли, бижута, техника. Заемите са с изгодни условия за връщане, тъй като срещу тях ти си предоставил някакво обезпечение. Заложната къща е най-ниското стъпало в йерархията на финансовите институции. Клиенти на заложните къща са хора с отрицателен кредитен рейтинг.
Предимството на заложните къщи е тяхната незабавна услуга. Ако имаш нужда от пари – получаваш ги веднага след като оставиш някаква ценност там.
В случай, че не върнеш заема – заложната къща ще продаде твоите ценности без никакви други последици за теб.